10-те най-добри приказки от Лев Толстой
Лев Николаевич Толстой е един от най-значимите световни писатели. Роден е на 9 септември 1828г. в Ясна Поляна, Русия. Произхожда от знатен род, но едва на две годишна възраст остава сирак.
Първото си обучение получава от двама частни учители- германецът Реселман и французинът Сен Тома, а по-късно учи в Казанския университет. След прекъсване на обучението си се връща в Ясна Поляна, където основава първото селско училище за децата на крепостните селяни, в което самият той преподава. През 1852г. написва първата си повест на тема детство. Творчеството му включва едни от най-известните романи за всички времена, пише също басни, пиеси, повести и произведения за деца. Чрез неповторимия си талант, руските народни приказки от Лев Толстой са пресъздадени по най-поучителния начин за читателите. В неговите произведения за деца е заложена идеята за духовността, добротата, истината и приятелството. Лев Толстой е един от малкото автори, които са повлияли толкова на религиозните виждания за християнството, че предизвиква появата на нравствено философско течение- толстойизъм.
Лев Толстой е номиниран 16 пъти за Нобелова награда за литература и 4 пъти за Нобелова награда за мир. Учението на Толстой за ненасилствена съпротива оказва значително влияние върху духовните водачи Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.
Бонус интересен факт:
Съпругата на Лев Толстой, София Андреевна се е занимавала с преписване на оригиналните му ръкописи, тъй като почерка му не можел да бъде дешифринан от издателствата.
10-те най-добри приказки от Лев Толстой
Произведенията на Лев Толстой са значим отпечатък в литературната общност. Превъзмогнал многобройни житейски препятствия в личен план, авторът е открил своя духовен път. Чрез него съумява да съхрани таланта си и да го предостави безвъзмездно на целия свят. В тази класация ще ви запознаем с 10те от най-добрите приказки за деца на Лев Толстой.
Акулата
Приказката ни отвежда в прекрасен ден на африканския бряг, където един кораб е пуснал котва. Преди да залезе слънцето капитанът на кораба дал заповед на матросите да се изкъпят във водата. Най-младите от екипажа, били две момчета, които се отделили от другите и решили да се състезават, плувайки в откритото море.Докато двамата младежа се смеели и плували, изведнъж някой от палубата извикал, че във водата има акула. Бащата на едно от момчетата, стар артилерист започнал да вика на младежите да се върнат обратно, но те не го чували. Артилеристът станал блед като платно, докато гледал как акулата приближава момчетата. Матросите спуснали спасителна лодка, но когато двамата младежа видели акулата, се чул силен писък, който накарал стария артилерист да хване оръдието и да го насочи към морското чудовище. Всички притаили дъх и след като димът от изстрела се разнесъл, акулата се носела простреляна над водата, а момчетата се върнали здрави на кораба.
Изводът тук е, че природата на морето е непредсказуема и с нея шега не бива, човек трябва винаги да бъде предпазлив.
Липунюшка
В една от вълшебните приказки от Лев Толстой се разказва за семейство на баба и дядо, които нямали свои деца. Веднъж дядото отишъл на нивата да оре, а бабата започнала да му приготвя тиганици, но жалеела, че нямала син, който да ги занесе на баща си.В този миг от памука излязло малко синче, което нарекло старата жена, своя майка и казало, че се нарича Липунюшка. Бабата се зарадвала и му дала тиганиците. Малкото човече стигнало до нивата и обяснило на дядото, че се е излюпило в памука, който бабата предяла. Дядото също много се зарадвал и седнал да хапне тиганици, а синчето му започнало да оре вместо него. Покрай тях минал един господар, който поискал да купи момчето за сто рубли. Малкото синче казало на татко си, да го продаде, защото то ще успее да избяга. Така и станало,още преди господарят да стигнал до дома си, Липунюшка вече се бил върнал при баща си.
Когато мечтаем с цялото си сърце и жадуваме силно дадено желание, често неочаквано то се сбъдва.
Вълкът и кучето
В едно от поучителните си произведения Лев Толстой разказва за срещата между вълк и угоено куче. Вълкът попитал кучето откъде взима храна, а то му обяснило, че хората му я дават в изобилие, щом пази двора им, нощем. Дивият вълк си помислил, че и той може да получи добро угощение като нощен пазач на хората, защото инак било трудно да намира храна и често оставал гладен. Така кучето и вълкът тръгнали заедно, за да служат на хората. Но щом стигнали до вратата, вълкът забелязал, че козината на врата на кучето била охлузена и го попитал за причината.Тогава кучето му обяснило, че през деня стои вързано. Това отказало вълкът и той решил, че пред сития стомах ще избере свободата
Вълкът ни показва, че каквато и облага да ни предложи животът, по-сладка и ценна от свободата- няма!
Царят и соколът
Мъдрите от Лев Толстой приказки като тази ни разказват поучителната история за цар, който по време на лов, пуснал своя сокол да хване един заек. След което започнал да търси вода, за да утоли жаждата си. Открил я под могила, където водата падала капка по капка, затова царят сложил чаша и когато се напълнила я надигнал да пие. В този момент соколът започнал да маха с криле и разлял водата. Царят отново изчакал да се напълни чашата и пак опитал да отпие, но соколът и този път я разлял.Когато всичко се случило и трети път, царят се ядосал, ударил силно сокола в един камък и го убил. В това време един от царските слуги казал, че в извора имало змия и водата била отровена. Така царят се разкаял, че убил своя сокол в яда си, а той се е опитвал да го спаси.
Прибързаните и необмислени действия често водят до пагубни резултати, затова преди да предприемем нещо в яда си, е нужно първо да се успокоим.
Филипчо
Една от сладкодумните приказки на Лев Толстой ни среща с момче на име Филип. Когато всички деца тръгнали на училище, Филипчо също се приготвил също да отива, но майка му не позволила, защото още бил малък. Филипчо трябвало да стои вкъщи при баба си, но момчето решило да отиде само на училище и когато баба му заспала, той тръгнал.По пътя към училището го подгонили две кучета и тичайки от тях, Филипчо паднал. За негово щастие един селянин го видял и прогонил кучетата, а момчето продължило да бяга към училището. Когато стигнал бил много притеснен да не би учителят да го изгони, но се престрашил и влязъл в предверието, където било пълно с деца. Щом учителят видял Филипчо го съжалил и му позволил да остане. Казал му, че ще говори с неговата майка да започне да го пуска на училище.Филипчо се успокоил и от този ден започнал да посещава училище с другите деца.
Знанието е сила и всеки трябва да открие своя начин да го получи в изобилие.
Птичката
Нека се запознаем с един поучителен разказ от Лев Толстой, в който момче на име Серьожа получава като подарък за рождения си ден- мрежа за ловене на птици.Майката на момчето не одобрила подаръка, обяснявайки му, че така ще измъчва птичките. Но Серьожа искал да ги гледа в клетка и да ги храни добре. Щом хванало птичка, момчето я занесло вкъщи, където майка му обяснила, че това е щиглец и трябва да го пусне на свобода. Серьожа два дена се грижел добре за птичката, но на третия ден я забравил. Когато се сетил веднага се заел да и налее вода, но оставил клетката отворена, щиглеца излетял и се ударил в прозореца. Серьожа го поставил внимателно в клетката, но птичката дишала тежко и не мърдала. Цяла нощ момчето тъгувало за щиглеца, а на сутринта когато се събудило, птичката вече не дишала.От този ден Серьожа повече не ловял птички.
Поучителният разказ ни внушава, че нямаме право да отнемаме ничия свобода.
Трите Мечки
Тук, в една от горските приказки от Лев Толстой едно момиченце се изгубило в гората и докато търси своя дом, попаднало на къщурката на три мечки.Когато влязло вътре на масата имало три паници с чорба, голямата била на бащата мечок, средната на майката мечка и най-малката паница била на тяхното дете. Момиченцето сръбнало от трите паници с наслада и докато сядало на всеки от трите стола, счупило най-малкият.След което пакостницата влязла в спалнята и лежала на всяко от леглата, но отново по мярка и било най-малкото. Така легнала и заспала, а скоро трите мечки се върнали и щом разбрали, че някой е сърбал от паниците им, много се ядосали. После видели и счупения стол, а най- накрая малкото мече се развикало, когато намерило момиченцето в своето легло и дори поискало да го ухапе. Малката пакостница бързо скочила през прозореца и побягнала, а трите мечки не могли да я настигнат.
Поуката, която може да получим от тази приказка е, че често любопитството може да ни забърка в голяма беда.
Лъвът и кученцето
Тази история разказва как в Лондон показвали диви зверове срещу заплащане от пари или кучета и котки, които давали на зверовете. Веднъж един човек поискал да погледа зрелището, хванал куче от улицата и отишъл в зверилницата.Така го пуснали да гледа, а кученцето дали на лъва. Лъвът се приближил и го подушил, кученцето легнало и махало с опашка. Когато собственикът хвърлил месо на лъва, той го разделил с кученцето и двамата заживели заедно в клетката.Лъвът не позволявал на никого да вземе кученцето и така минала цяла година.За жалост кученцето се разболяло и умряло, а лъвът престанал да яде и го пазел. Когато разбрал, че кученцето е умряло, лъвът изпаднал в ярост, след което отново легнал до него и притихнал. Собственикът се опитал да изнесе кученцето от клетката, но лъвът ръмжал и го прегърнал с лапите си. Така минали пет дни, а на шестия ден лъвът умрял.
Дори най-свирепият звяр има нужда от приятел, защото само по себе си истинското приятелство е едно от най-безценните богатства до живот.
Селянинът и водният цар
Сред вълшебните приказки на Лев Толстой, тук се озоваваме на брега на река, където беден селянин изтървал своята секира във водата и плачел от мъка. В този миг водния цар го чул и съжалил селянина, като изнесъл от реката една златна секира и го попитал дали това е неговата. Честният селянин отговорил, че не е негова. Водният цар му показал друга- сребърна, но човекът отново отказал. Чак когато видял своята обикновена секира си я поискал. Водният цар се зарадвал, че селянина казвал истината и му дал и трите секири. Когато човекът разказал на другарите си, един от тях намислил да направи същото. Отишъл при реката и нарочно хвърлил секирата си във водата. И щом Водният цар изнесъл златната секира, селянинът казал, че е негова. Ядосан от лъжата, Водният цар не върнал нито една секира на нечестния селянин.
При всички случаи има само едно правилно решение, човек да бъде честен и винаги да казва истината.
Орелът
Орелът си свил гнездо, далеч от морето, на широкия път. Веднъж близо до дървото работели хора. Щом орелът долетял с уловена риба за своите рожби, хората започнали да хвърлят камъни по него и той я изтървал на земята. Така хората я взели, а малките орлета започнали да пищят от глад. Орелът бил изморен и не можел да отлети толкова скоро до морето за храна. Затова погалил своите рожби с надеждата да изчакат малко. Те запищели още по- силно и жално, тогава орелът събрал последни сили и полетял към морето. Когато се връщал, се огледал добре дали няма хора наоколо и тогава занесъл голяма риба на своите гладни рожби.
Животните също имат свои семейства, за които се грижат. Ние, хората трябва да ги пазим, вместо да нарушаваме тяхното спокойствие.
Заключение
Лев Николаевич Толстой е руски писател, религиозен философ, публицист, общественик, оставил своя неповторим принос към световната литература.Придобива известност с първите си две повести „Детство”, и „Севастополски разкази”. В пика на своето творчество пише романите „Война и мир”, „Анна Каренина” и „Възкресение”, които до днес са сред най-значимите романи на всички времена. Разнообразното му творчество преминава от важните теми в света на възрастните към народните поуки в света на децата.Разнообразните руски, детски приказки от Лев Толстой откриват на читателя един учебник по мъдрост за най-малките мислители.В своята старост, Лев Толстой предоставил своите авторски права на човечеството, защото искал да живее без богатството си, според своята духовна философия.
