10-те Най-Добри Приказки на Ханс Кристиан Андерсен
Ханс Кристиан Андерсен е датски писател роден през 1805г. в град Оденсе. Някои го наричат „най-великият разказвач, живял някога”. Израства в бедно семейство и изживява трудностите на живота. Андерсен от дете обича да пише и търси своя път в изкуството.
Издава първата си книга, докато е още ученик. Стилът му на писане преобразува жанра на литературната приказка в епохата на Романтизма.
Разказите му разкриват неговите лични страдания, пречупени през призмата на вълшебството.
Голяма част от приказките са творение на въображението му, но черпи вдъхновение и от народните поверия и пътешествията си в различни страни.
Произведенията на Андерсен са муза за композиторите, като голяма част са представени в операта и балета.
10те Най-Добри Приказки на Ханс Кристиан Андерсен
В неповторимите приказки на Ханс Кристиан Андерсен, героите са водени от доброта и обич. Те смело приемат съдбата си, омайвайки съзнанието на читателите и стават любими на всеки.
Сега ще ви разкирем, нашата класация на най-интересните приказки на Ханс Кристиан Андерсен, както и каква е поуката от всяка! Приятно четене!
Бонус интересен факт:
Най-авторитетната награда за детска литература в света носи името на Ханс Кристиан Андерсен.
Малката Русалка
Като една от най-познатите приказки на Ханс Кристиан Андерсен тук историята ни потапя във вълшебния и необятен свят, намиращ се на морското дъно.
В прекрасния дворец живее малката русалка – най-красивата от всички.
Сбъдвайки своята най-съкровена мечта, тя изплува на повърхността и там открива любовта в лицето на млад принц. Единственият начин да бъде с него е тя да жертва своята опашка и никога вече да не види семейството си, като се надява принцът да се влюби в нея и така да получи вечна човешка душа. Водена от силната си обич, тя жертва всичко включително и гласа си. Ала принцът се жени за принцеса от съседното кралство, както магьосницата е отредила, а малката русалка се превръща в морска пяна.
Малката русалка ни учи, че любовта е най-голямата сила и когато тя ни води, сме готови на всичко дори да пожертваме себе си.
Бонус интересен факт:
В Копенхаген в парка „Чърчил” е издигната бронзова статуя на малката русалка, която се превръща в символ на Дания.
Грозното Патенце
Нека си припомним обичаната детска приказка, която разказва за излюпено голямо и грозно пате, което никак не прилича на своите по-малки и красиви братя.
Всички го обиждат и отбягват дори собствената му майка вече не го закриля. Лутайки се самотно, патенцето не спира да търси своето място в големия свят, докато не среща най-красивите птици на света – лебедите. Пленено от изяществото им, патето се осмелява да пристъпи към тях. Рискът, който поема го прави най-щастливото пате на света, защото поглеждайки своето отражение във водата, то разбира, че се е превърнало в строен бял лебед – най-красивият сред всички.
Героят ни учи, че грозната външност е преходна. щом имаш добро сърце и силна воля, търсеното щастие няма да закъснее.
Най-красивото качество у човека не е външната красота, а смелото и добро сърце.
Новите Дрехи на Царя
Тази приказка от Андерсен описва живота на суетен цар, който дава всичките си пари за най-красивите дрехи. на всеки час сменя премяната си. Веднъж в столицата идват двама измамници, които се представят като тъкачи на необикновени дрехи,чиито вълшебни платове са невидими за недостойните и глупави хора. Царят веднага поръчва на тъкачите да му ушият дрехи от чудния плат. Измамниците вземат много пари и скъпи платове, като в замяна бездействат.
От страх да не ги помислят за глупави и недостойни, всички царедворци включително и самият цар се заблуждават, че виждат платовете. На предстоящото тържество лъжците го обличат в “новите дрехи”. докато върви между хората, едно дете се провиква, че царят е гол, а след това същите думи скандира и целият народ.
Както е казано – “По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Нищо не трябва да бъде на всяка цена дори красотата. Глупостта е най-добрият приятел на суетата и тук Андерсен ни дава пример за това, че понякога в устрема си човек да изглежда добре, вместо за похвала става за смях.
Царкинята Върху Граховото Зърно
Андерсеновата приказка разказва за принц, чието желание е да се ожени за истинска принцеса. След дълго търсене, той така и не намира избраницата.
Една вечер, докато принцът тъжи, на вратата почукала девойка, представяща се за истинска принцеса. За да провери дали лъже, майката на принца отива в спалнята на момичето. Тя слага върху дъските на леглото едно грахово зърно, а отгоре нарежда двадесет меки дюшека и двадесет меки завивки. На сутринта, когато принцесата се събужда, я питат дали е спала добре. Девойката отговаря, че е спала ужасно и е лежала върху нещо много твърдо. Така всички разбират, че принцесата е истинска, щом е усетила така силно едно грахово зърно.
Царкинята ни показва, че човек не може да излъже за знатното си потекло. носиш ли го в себе си, то проличава и в най-малките детайли.
Храбрият Оловен Войник
В тази приказка от Ханс Кристиан Андерсен се разказва за двадесет и пет войници, направени от стара оловна лъжица. Всички изглеждат еднакво. само един се отличава , понеже материалът не е стигнал, имал само един крак. Попадайки в дома на малко момче, оловният войник се влюбва в красива хартиена балерина. Приключенията на храбрия оловен войник започват, като пада от прозореца, след което плува в хартиена лодка през канализацията, поглъща го риба и най-накрая отново се връща при своя стопанин. Но без причина момченцето го хвърля в огъня. Оловният войник стоически понася съдбата си. В същото време вятърът донася балерината право в печката и двамата заедно се стопяват за миг.
Каквато и да е съдбата ни, трябва да бъдем смели и стоически да понасяме всяко изпитание. А най-ценното, което можем да оставим след себе си, е безсмъртната обич.
Малката Кибритопродавачка
Тук Андерсен ни отвежда в мразовита вечер в последния ден от годината, където “бедно малко момиченце, гологлаво и босо”, обикаля улиците на града с надежда да продаде малко кибрит. Изморено и измръзнало, то сяда в един ъгъл и се сгушва в опит да се стопли. Не може да се прибере с празни ръце, защото баща му щял да го бие. Студът надделява и то пали една клечка кибрит, за да стопли пръстите на ръцете си. Когато пламъкът грейва, момиченцето започва да си представя най-чудни моменти, за които мечтае и палейки клечка след клечка, пред него се явява покойната му баба. То я обичало силно и протегнало ръцете си към нея. Прегърнати, двете се издигат в светлина високо над земята, изпълнени с радост.
С тази приказка авторът ни кара да се замислим, че трябва да бъдем състрадателни и да помагаме на хората в нужда. Една кутия кибрит за бедния е прехрана, а за повечето хора не струва нищо. Бедността е често срещано бреме, а както е казано: „Ръка, която дава – не обеднява”.
Дивите Лебеди
Тази невероятна приказна история ни разказва за крал, който има единадесет синове и една дъщеря на име Елиза.
Когато кралят се жени повторно за зла кралица, тя проклина синовете му да се превърнат в птици без глас, а малката им сестра изпраща в селско семейство. Години по-късно красивата Елиза срещна своите братя, които денем са лебеди, а вечер – отново хора. Те отвеждат сестра си в далечна страна. Една вечер Елиза сънува как може да ги избави от злата магия. Трябвало да запази мълчание, докато ушие единадесет ризи от коприва. Момичето обича своите братя и веднага започва да шие. Но скоро кралят на тази страна я вижда и я взема със себе си, за да стане негова кралица. Той е много влюбен в Елиза и ѝ позволява да ушие ризите. Ала архиепископът на кралството я обявява за магьосница и я осъжда на смърт. Красавицата не спира да шие последната риза дори отивайки към кладата. Тогава се появяват и единадесетте лебеда. Тя хвърля ризите върху тях и така разваля магията. Всички разбират истината и кралят вдига нечувана сватба с красивата Елиза.
Поуката тук се крие в непобедимата сила на безусловната обич. Героинята ни доказва, че човек може да изтърпи всичко в името на онези, които обича най-силно.
Палечка
Вълшебната история на Андерсен ни среща с жена, нямаща свои деца. Тя силно желае своя рожба. Старата магьосница ѝ дава ечемичено зърно, което да посади в саксия. От него се ражда малко момиченце, което жената нарича Палечка, тъй като е с големината на палец. Палечка е така невероятно красива, че бива отвлечена от голяма жаба, която иска да я омъжи за своя син. С помощта на малки рибки, момиченцето бяга далеч от жабата. Палечка стига до чужда страна, където я изоставя майски бръмбар в гората. Прекарва цялото лято сама, но когато идва зима, тя намира подслон в дома на полска мишка, която иска да я омъжи за богат кърт. Спасението на малкото момиче се оказва лястовичката, за която Палечка се е грижела. Сгушена в крилете на птичката, заедно отлитат в топлите страни, където момичето се омъжва за краля на цветята и той я нарича Мая.
Имаш ли огромна смелост и добри качества, ръстът е просто мярка. А когато красотата е както външна, така и душевна, трудностите бързо проправят път на щастието.
Цветята на Малката Ида
Малко момиче на име Ида се чуди защо цветята, които са откъснати предния ден – увяхват. За нейно щастие студентът, който седи до нея, има отговор.
Той ѝ обяснява, че цветята са уморени, защото цяла нощ са танцували на таен бал. Момиченцето слуша с възхищение как студентът описва в най-дребни детайли празненството на цветята. Той ѝ споделя, че само децата могат да видят тази красива гледка. Разговорът им бива грубо прекъснат от стария съветник, който твърди, че всичко е измислица. Въпреки тези думи, Ида мечтае да види цветното веселие. Вечерта, когато всички спят, момиченцето чува музика, в опит да разбере откъде идва мелодията, то вижда стая пълна с танцуващи и говорещи цветя, едно от друго по-красиви. Там е и нейната кукла – Софи, на която цветята заръчват да помоли малката Ида да ги погребе в градината, щом увехнат на сутринта. По този начин те ще могат да израснат отново догодина. На сутринта момиченцето намира изсъхналите цветя и заедно с братовчедите си ги погребват в градината.
Тук писателят ни разкрива колко красив може да бъде светът през детските очи. Истината се крие в това, че колкото и да порастваме не бива да губим онази детска искра, която ни кара да вярваме в чудесата и да виждаме света по-добър.
Свинарят
Беден, но смел княз иска да се ожени за царската дъщеря. Изпраща ѝ като подарък роза, която ухае по-хубаво от всяка друга и славей, чиито песни са най-хубавите на света. Царкинята не оценява подаръците, но князът не се отказва.
Намазва лицето си с тъмна боя, слага мръсен калпак на главата си и става свинар в царския дворец. Там той измайсторява чудно звънливо гърне, което пее стара песен. Царкинята иска да го притежава и в замяна дава десет свои целувки на свинаря. Доволен от постигнатото, предрешеният княз изработва кречетало, което издава звуците на всички валсове и танци. Царкинята отново желае да го притежава, но този път трябва да даде на свинаря не десет, а сто целувки. Когато царят ги вижда, прогонва и двамата от двореца. Отчаяна царкинята плаче, а свинарят облича красивите си дрехи и застава пред нея като княз. Той ѝ казва, че сега тя не е достойна за него, щом не е оценила подаръците на честен княз, а е дала своите целувки на свинар в замяна на играчки.
Казват, че красотата се крие в най-малките жестове. А когато човек не оценява истинското и предпочита пошлото, накрая той самият остава неоценен.
Заключение
Във вечното творчество на Ханс Кристиан Андерсен – приказки като „ Малката русалка”, „Грозното пате”, „Дивите лебеди” и „Малката кибритопродавачка”, ще живеят в съзнанието на читателите от всяко поколение. Навярно няма дете, което да не е заспивало с някоя от неговите вълшебни приказки.
Макар Андерсен да е известен със своите над 150 детски произведения, преведени на над 100 езика, той също така е автор на пътеписи, няколко романа и театрални пиеси. Ханс Кристиан Андерсен не е имал свое семейство, но е оставил на всяко семейство по света най-безценното богатство за децата – своите приказки.
“Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.”
Бонус интересен факт:
От 1967г. на рождения ден на Андерсен – 2 април, се чества „Международния ден на детската книга.”
