10-те най-добри приказки на Джани Родари
Джани Родари е роден на 23 октомври, 1920г. в малко градче в Северна Италия. Родари бил болнаво и слабо дете, заради което предпочитал да свири на цигулка или да чете произведенията на Ницше и Шопенхауер. Получава диплома за учител.
Но посещава и лекции в Милано, където трупа опит в художествената литература. През Втората световна война Родари е мобилизиран, но скоро бива освободен от военна служба, поради влошено здраве. След войната става журналист, а по-късно главен редактор на седмичното детско списание. Тогава започва своят професионален път на детски писател и издава първата си книга през 1951г.
С чудноватите и забавни приказки на Джани Родари израстват поколения от щастливи деца. Творчеството му представя човешките проблеми през весела призма, като на финала доброто винаги побеждава. Целта на писателя била да открие най-добрият начин да контактува с децата, с което да помогне и на родителите да го правят. Чрез творчеството си насърчава децата да използват необятното си въображение и същевременно разказите му винаги да събуждат усмивки.
Бонус интересен факт:
През 1970г. авторът е удостоен с най-престижната награда „Андерсен”, наричана „малкият Нобел” на детската литература.
10-те най-добри приказки на Джани Родари
Джани Родари още от юношеска възраст обиква литературата и благодарение на това, години по-късно намира призванието си като детски писател. За своя мисия Родари приема щастието на децата. Авторът желае да бъде техният учител по въображение, а най-важно за него било малчуганите да се научат да творят. представяме Ви класацията си от 10те най-добри приказки, с които Джани Родари носи радост в детските сърца.
Кристалният Джакомо (разказ от „Приказки по телефона”)
Някога в далечна страна било родено момче, прозрачно като водата. Хората можели да видят как бие сърцето му и дори да прочетат всяка негова мисъл. Наричали го Кристалният Джакомо. Момчето било честно,добро и винаги казвало истината, затова всички го обичали.За съжаление в страната дошъл на власт жесток тиранин, който потискал народа и наказвал всеки, който се възпротиви. Хората мълчали, защото се страхували за живота си, но Джакомо не можел да мълчи.Без да говори, неговите мисли прозирали в главата му и всеки можел да види неговото възмущение. Диктаторът наредил да затворят Джакомо в най-тъмния затвор.Тогава се случило нещо невероятно, стените на целия затвор станали прозрачни и всеки минувач можел да прочете мислите на момчето. А вечер светлината, която се разпръсквала от затвора, пречела на злия тиранин да заспи. Така, дори в затвора, Кристалният Джакомо бил по-силен от диктаторът, защото неговата истината е непобедима.
Кристалното момче учи читателите, че едно от най-силните оръжия на света е истината. Тя е непобедима и никой не може да ти я отнеме, защото нейната светлината заслепява всяко зло
Вълшебният Барабанчик (разказ от „Разни приказки за игра”)
В една от неповторимите на Джани Родари приказки с неочакван край се разказва за беден барабанчик, който се връщал от война.Докато вървял към дома си, удряйки по своя барабан, срещнал старица.Тя му поискала една монета, а в замяна му дала вълшебство-когато удря по барабанът, всеки около него да танцува и да спре щом войникът реши. Така барабанчика продължил по пътя си, докато не попаднал на група разбойници, които искали да го ограбят. Войникът забил по барабана си и всички започнали да танцуват. Той изчакал разбойниците да паднат на земята от умора и чак тогава продължил да върви към дома си.Тук авторът има три варианта за край на тази приказка. В първият вариант, барабанчика става разбойник. Във вторият така и не стига до дома си, защото на всяка крачка върши добрини. А в третият случай, любопитството му отнема вълшебството. Разбира се авторът избира втория вариант за край на разказа.
Светът ще бъде едно по-добро място, ако всеки човек използва своето богатство, не само за собствена облага, а и за да помага на другите.
През 1970г. в радиозапис Джани Родари се обръща към българските деца, като им разказва за своето радиопредаване „Разни приказки за игра”, в което заедно с децата избират подходящ край за приказките. По-късно публикувал приказките за игра в книжка, която станала любима на децата по света.
Приключенията на Невидимия Тонино (разказ от „Приказки по телефона”)
Една от модерните приказки на Джани Родари ни запознава с момче на име Тонино, което си пожелало да стане невидимо.Причината за неговото желание била, че не бил научил урока за деня, а учителят можело да го изпита. Така Тонино наистина станал невидим и започнал своите приключения. Първо създал хаос в класната стая, а после се качил на тролея, където продължил да забърква каши. Приемайки всичко за една игра, момчето похапнало сладко в една сладкарница, където вината била хвърлена върху честен господин. След това Тонино се отправил към училището си, където искал да види своите приятели, но те не му обръщали внимание, защото бил невидим. Натъжено момчето се прибрало вкъщи, но и родителите му не го виждали.Когато излязло на двора съвсем отчаяно, там седял старец, който попитал Тонино защо е натъжен.Момчето много се зарадвало и благодарило на стареца, че вече не е невидим и повече няма да бъде самотен.
Както е казано, казана дума, хвърлен камък. Трябва да внимаваме какво си пожелаваме, защото често изговаряме думи без да помислим за тяхната сила.
Поколения наред, българските деца се радват на произведенията на Джани Родари, благодарение на преводите на Валери Петров.
Кучето, което не умеело да лае (разказ от „Разни приказки за игра”)
Приказката разказва за куче, което не можело да лае. Тъй като не осъзнавало недостатъка си, другите животни му обяснили, че трябва да се научи да лае.Тогава кучето получило първия си урок от петле, което му показало как да кукурига.След много усилия кучето започнало да кукурига. Следващият си урок кучето получило от кукувица и вече било сигурно, че се е научило да лае. Но за жалост кучето издавало звукът на кукувица. Авторът предлага три варианта за край на приказката. Първият е кучето да реши да научи езиците на всички животни и с това умение да стане звезда в цирка. Вторият вариант е да срещне стопанин, който да го приеме за пазач , дори без да може да лае. И третият случай е кучето да срещне най- правилния учител- друго куче, което да го научи да лае. Разбира се тук авторът избира третия вариант за край на историята.
От изключителна важност е да намериш точния учител за теб, по-важно от това да станеш звезда в цирка.Да получаваш знания е най-голямото богатство и никога не е късно да започнеш.
Летящата къща
Нека се запознаем със семейната история на господин Панкрацио, жена му- госпожа Лучия и двете им деца-Лаура и Джането. Всичко започва, когато господин Панкрацио построява сам мечтаната си къща за почивка, която била единствена по рода си, защото можела да лети.Ваканцията започва, когато господин Панкрацио запалва мотора и къщата полетява като птица във въздуха. Всички съседи се събрали да гледат и наричали господин Панкрацио смахнат, но въпреки това жена му и децата били доволни от пътешествието във въздуха. Веднъж дори спрели в един град да си купят какао, където се насъбрали деца, за да видят летящата къща. Но възрастните не харесали новостта на чудната постройка и семейството решило да продължи своята ваканция далеч. Летящата къща попаднала в буря, но господин Панкрацио овладял ситуацията като издигнал къщата толкова високо, че под нея се виждало само слънцето. Така семейството разбрало, че с летящата къща ще пътуват винаги над бурите, във вечна ведрина.
Хората са склонни да не приемат новото, в каквато и форма да е то. Повече се приема еднообразието и това, да се слееш с тълпата. Но всички сме различни и трябва да подхождаме с разбиране един към друг, без значение дали имаме нормална къща или летяща такава.
Неизвестният самолет
В една от интересните приказки на Джани Родари се разказва за случка, която се развива минути преди полунощ на Нова година.Неизвестен самолет иска да се приземи на малко летище. Проблемът възниква, когато комендантът на летището иска да види документите на летеца, но той само повтаря, че всички го очакват и трябва да тръгне веднага, защото той е Времето и неговият документ е календара, а дванадесетте куфара, които носи, са месеците от новата година.Комендантът не повярвал на думите му, докато стрелките на часовника не спрели точно в полунощ без една минута. Тогава обърканият комендант се обадил на министъра и новината, че Времето е задържано бързо се разнесла по целия свят.Всеки имал различно мнение, едни искали времето да остане спряло завинаги, други искали то отново да бъде възстановено.Но щом телефонът позвънял и съобщили за пожар, комендантът поел отговорността и освободил Времето, за да може да спаси хората и всичко да бъде както преди.
С този разказ, авторът иска да подчертае, че времето ни е нужно и най-ценно, за да функционира света правилно.Разбираме че ако имаме възможността дори да спрем времето, това няма да доведе до нищо хубаво.Често хората се опитват да контролират неща, които не са по силите им.
Принц Скрежко
Една от чудноватите приказки на Джани Родари ни среща с господин Молтени, който бил на път да изгуби хладилника си, поради липса на пари. За негово щастие съседката му попаднала на снежни човечета от друга планета, които се били настанили в нейния хладилник. Новината се разнесла бързо, тъй като човечета имало във всеки хладилник в блока. Щом научил това, господин Молтени отворил своя и видял скрежковците, а един от тях, по-голям на ръст, бил техния принц –Скрежко. Той обяснил на господина, че ще останат в хладилниците, докато не завали отново сняг.Тази новина се харесала на задлъжнелия човек.Така господин Молтени останал доволен, но щом завалял сняг, принц Скрежко и неговите човечета се приготвили да отпатуват. Господин Молтени се отчаял, но принц Скрежко бил написал благодарствено писмо, с което всичките стари и бъдещи задължения на господина ще бъдат опростени и хладилника ще бъде завинаги негов.
Поучителните от Джани Родари приказки като тази ни учат да бъдем гостоприемни и широко скроени към непознатите, защото светът е интересен и приключения дебнат отвсякъде
Тролейбус №75 (разказ от „Приказки по телефона”)
Отличително за Джани Родари приказки като тази ни извежда от обикновените рамки и тук ни качва на тролейбус №75. Приключението започва, когато тролейбуса поема по свой маршрут, излизайки от Рим, препускайки по поляните като див заек.Когато пътниците вдигнали очи от своите вестници и разбрали, че маршрута е объркан, всички започнали да протестират. Между тях имало адвокати, лекари, чиновници от министерството, които до един бързали да стигнат до своята спирка. Но тролеят не приемал командите на шофьора и решил да спре в една благоуханна гора. Един по един пътниците слизали, като всеки започнал да се наслаждава по свой начин на горската спирка. Всички толкова се унесли в приятния си престой, че трябвало да се качат на тролея в движение, защото той потеглил без предупреждение. Учудени от случилото се, пътниците разбрали, че през цялото време стрелките на часовника били спрели, затова никой не закъснял. Това чудо се случило през първия пролетен ден.
В забързаното и натоварено ежедневие човек трябва да „слезе на своята горска спирка” за миг и да се порадва на най-съществените малки неща в живота.
Цар Мидас (разказ от „Приказки по телефона”)
Поредната поучителна от необикновените за Джани Родари приказки ни среща с цар Мидас, който бил голям прахосник и затова изгубил всичките си пари. Потърсил помощта на вълшебника Аполон, който му направил магия, с която всичко, до което се докосне да се превръща в злато. Радостен цар Мидас искал да се качи на автомобила си, но когато го докоснал- целият станал в злато и се наложило биволска каруца да го дърпа. Когато се прибрал вкъщи, царят започнал да позлатява всякакви предмети, но щом решил да пие вода, не успял, тъй като превърнал и нея в злато. Така трябвало да бъде поен и хранен от слугите или царицата. Хората започнали да се подиграват на цар Мидас и той помолил вълшебника Аполон да развали магията. Това, което се искало от царя е да изчака седем часа и седем минути без да се докосва до нищо, в противен случай това, до което се докосне ще се превърне в кравешка тор. Часовникът на царя избързал и когато отново поискал да се качи в своята кола, се озовал сред купчина кравешка тор.
Човек трябва да внимава какво си пожелава, защото много хубаво, никога не е на хубаво.Когато не оценяваме това, което имаме и сме водени от алчността си, тогава непременно рано или късно ще се озовем сред „купчина кравешка тор”.
Мустаците на господин Еджисто ( разказ от „Приказки колкото усмивка”)
Господин Еджисто бил отчаян, защото нямал мустаци като всички господа, които живеели в неговата сграда. Той толкова мечтаел да има, че дори си представял колко ще е щастлив дори само с един малък мустак. Вероятно силата на мисълта му помогнала и на господина му пораснал един мустак.Той бил щастлив, но решил, че иска още един от другата страна, защото така бил смешен. Отново с много мислене му пораснал и другия мустак. Щастието на Господин Еджисто било толкова голямо, че решил никога да не подстригва мустаците си. Така с времето те станали толкова дълги, че за да не се спъва като върви, трябвало да ги прибира в джобовете си. Понякога ги използвал да връзва колети, а друг път жена му го молела да ги разпъне, за да си простира дрехите на тях.А докато прането съхнело, съседите излизали по балконите си да гледат мустаците на господин Еджисто и жените натяквали на мъжете си, че трябва да взимат пример от господина.
Мечтите са безплатни и не трябва да спираме да търсим своите начини да ги сбъднем. Когато човек силно желае нещо и мисли само за него, някак често като вълшебство, то се сбъдва.
Заключение
Джани Родари е от малкото писатели, които умело успяват да достигнат до ума, не само на децата, а и на възрастните.Творчеството му е забавна и поучителна смесица от стихотворения, кратки разкази, приказки и романи. Родари е открил своето призвание да дарява децата с усмивка, защото за него детското щастие било най-голямата награда, която може да му бъде връчена. Авторът е не само писател, а и учител, който образова децата, като казва, че „Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.” Необикновените приказки на Джани Родари са неговите учебници по фантазия за всяко дете по света. Той е разказвача на надежда, чиито сюжети са извън обикновените рамки, единствени по рода си, творение на въображението му. Несъмнено няма кътче от света, в което някое дете да не е слушало за чудните телефонни приказки, за смелите приключения на едно лукче или за кристално честното момче Джакомо.