Десет Безценни Български Народни Приказки
Народното творчество (фолклор) е неизчерпаем извор на многовековната мъдрост, предавала се от уста на уста. То има различни прояви – приказки, легенди, гатанки, песни, обичаи, суеверия.
Приказките в нашите географски ширини започват да се публикуват в писмен вид в края на XIXвек. Преди това те са били предназначени за възрастните и са се разпространявали устно през поколенията. Чрез архетипните образи в тях и чудноватите сюжети хората, както са отпочивали от работата, така и са се поучавали и са се свързвали с духовния свят.
Има два основни вида български народни приказки – с неизвестен автор и авторови. Тези без ясно авторство са по-автентичната форма на приказки.
Бонус интересен факт:
Първата публикувана българска народна приказка е “Добро за добро”. Тя е записана през 1817 г. от сръбския революционер и поет Сима Милутинович. Публикува я през 1826 г. като предговор на епическата си поема “Србиjанка”.
10 Български Народни Приказки, Които Трябва да Знае Всяко Дете
Българските народни приказки съществуват в три основни жанра – битови, вълшебни и с животни. Представяме Ви нашата класация на десетте безценни български народни приказки с поука от неизвестни автори. В нея ще откриете приказка от всеки жанр, а освен заглавието ще прочетете краткото ѝ резюме и съответното поучение, което внушава.
Лаком дол
Прочитайки заглавието, много от Вас се досещат за сюжета на една от най-популярните кратки български народни приказки.
Хитър Петър кани в дома си своя кумец. Гостът прибързва и засърбва от горещата гозба преди всички. Опитвайки да скрие срамната си постъпка, кумецът поглежда нагоре и пита от кой дол са гредите на къщата. Нищо не остава скрито от зоркия поглед на Хитър Петър и той шеговито отвръща, че са от ”Лаком дол”.
Приказката е кратка и с ясно послание. Предназначена е за по-малките. Не бива да постъпваме прибързано и невъзпитано, когато сме на трапезата.
Змейова Невеста
“Змейова невеста” е сред спиращите дъха вълшебни български народни приказки.
Майката на момъка е отвлечена от страховит змей, когато той е още невръстен. За да я освободи, той трябва да претърпи поредица изпитания, сред които да победи страховито езерно чудовище, в което се крие душата на змея. По време на пътешествието той се влюбва в дъщерята на велик цар. Вместо да се ожени за нея той трябва да срази чудовището. Епичната битка продължава с дни, но в решаващият момент погледът на любимата вдъхва сили на юнака и разгромява страшилището. Строшава душата на змея и го побеждава. Накрая майката и бащата на момъка получават змейовото царство, а момчето заживява щастливо с царската дъщеря.
Въпреки неприятностите не бива да се примиряваме с обстоятелствата. Щом ближен е в беда, трябва да постъпваме смело и непоколебимо. Няма по-силен стимул от подкрепата на обичан човек.
Който Добро Прави, Добро Намира
Трима братя сиромаси тръгват на път, за да намерят господ и да го питат защо са толкова бедни. На три пъти срещат старец, който ги пита какво ще искат от бог, като го срещнат.
Най-големият брат отвръща, че иска стадо овце, за да направи мандра, с която ще храни хората за без пари. Средният иска механа, с която безплатно да гощава преминаващите пътници. Най-малкият желае само една красива невеста, с която да живее щастливо.
След години господ пак се преобразява на дрипав старец и решава да провери дали тримата сиромаси изпълняват думата си. Отбива се през мандрата и механата на по-големите братя, ала бива грубо изгонен. Като възмездие те губят спечеленото. Дядото стига до схлупената къщурка на най-малкия брат. Там той живее оскъдно с жена си и малкото си детенце. Семейството не скрива радостта си от неочаквания гост. Гощават стареца с последния си сух хляб и малко сол. Скоро всички си лягат. Старецът затреперва неистово и затраква със зъби. За да стоплят странника, съпрузите палят къщата си. От огъня се появява приказна и голяма къща, а старецът се изпарява.
Не бива да забравяме откъде сме тръгнали, нито за първоначалните си намерения. Животът предлага множество предизвикателства, но и награди. Постъпваме ли с чисто сърце, няма какво да ни пребори.
Лоша Дума не се Забравя
Един дървар спасява от опасност мече в гората. Като отплата за добрината мечката се сприятелява с човека и му помага с товаренето на дървата. След време много се сближават. Човекът нагрубява мечката, без да съзнава стореното зло. Мечката го принуждава да я удари силно с брадвата или ще го изяде. Човекът удря животното. Дълги години не се виждат и дърварят си мисли, че мечката е умряла от раната. Един ден старите приятели отново се срещат. Оказва се, че от раната няма и следа, но лошата дума не спира да гнети сърцето на мечката.
“Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя.”
Това е една от най-дълбокомислените български народни приказки с поука. Трябва да боравим с думите си внимателно. Не знаем какво се случва в душата на ближния и трябва да постъпваме с милосърдие и такт.
Златното Пиле
“Златното пиле” е една от най-любопитните фолклорни приказки. Изпълнена е с множество вълшебства и обрати за главния герой.
Цар има трима синове и вълшебно дърво, раждащо златни ябълки. Плодовете биват изяждани всяка нощ. Синовете му решават да разберат какво става. Първите двама заспиват и не разкриват загадката. Най-малкият открива, че златно пиле изяжда ябълките. За доказателство дава перо от птицата на баща си. Царят възлага задачата да му донесат вълшебното създание. Този, който успее да го направи, ще получи награда. Големите братя гонят най-малкия и решават да си направят хан и да изчакат смъртта на баща си, за да се върнат обратно. С помощта на чудат старец най-малкият намира пилето, а също и взема за невеста царска дъщеря и летящ кон. На път към дома попадат в хана на братята си. Те се опитват му навредят. Злият план бива осуетен от истинската любов на девойката и вълшебните предмети, дарени от баща ѝ.
Не бива да бъдем злонамерени и завистливи. Въпреки неслуките с упоритост, смелост и доброта всичко е възможно.
Лисицата и Щъркелът
“Лисицата и щъркелът” е сред най-известните кратки български народни приказки с животни. Щъркелът кани на гости лисицата и я гощава с мляко в гърне с тясно гърло. Поради неподходящия съд, Кума-лиса не успява дори да близне от почерпката. Тя не остава длъжна. Кумицата кани щърка, като му сервира каша в широка тепсия. В крайна сметка и двамата остават мнимо нагостени.
Хубаво е да се съобразяваме с различията на другите и да се поставяме на тяхно място.
Момчето и Вятърът
Бедна жена живее с единствения си син. Изпраща го за брашно в хамбара. На три пъти вятърът издухва ценното брашно. Момчето решава да тръгне на дълъг път, за да намери вятъра и да си иска обратно загубеното. На три пъти пъти вятърът подарява вълшебни дарове на момчето като отплата за брашното. На връщане юнакът постъпва непредпазливо. Отсяда в механа, чиито злонамерени собственици подменят чудните предмети. Последният подарък е пръчка, която удря по команда. Злосторниците си получават заслуженото, а момчето се прибира при милата си майка с вълшебните предмети и заживяват щастливо.
Не бива да постъпваме непредпазливо, защото не всички ни мислят доброто. Действаме ли лошо, справедливостта ще възтържествува.
Най-скъпоценният Плод
Баща има трима сина. Един ден дава на всеки по кесия с жълтици и ги изпраща, за да му донесат най-скъпоценния плод. Тримата тръгват в различни посоки и след три години се завръщат у дома. За най-големия най-ценният плод е гроздето, заради сладостта му. За средния – плодовете от далечни страни. Най-малкият брат е с празни ръце, защото парите е похарчил за учение. За него най-ценните плодове са тези, скрити в сърцето и ума. Бащата награждава най-малкия си син.
Истински важните ценности не са материални.
Сливи за Смет
Селянин има един син, който е за женене. Мъжът иска да намери най-доброто и работливо момиче и се чудил как да го намери. Намисля да продава сливи в замяна на смет от хорските къщи. Жените се надпреварват коя ще събере повече, съмнявайки се в здравия разум на търговеца. Накрая идва красиво момиче с много малко смет. Селянинът щастлив задомява работливото момиче за единствения си син.
“Сливи за смет” е сред най-любимите кратки български народни приказки. Работливостта е сред най-уважаваните добродетели сред народното ни творчество. Мързелът не носи дълготрайни блага.
Златното Момиче
Мъж, поради нещастие остава сам с красивата си дъщеря. Скоро се жени повторно. Новата му жена също има дъщеря. Мащехата ненавижда доведената си дъщеря и придумва мъжа си да я отпрати в гората. Момичето остава самичко и стига до една къщурка. Вътре се крие горска магьосница. Старицата нагостява момичето и на другия ден му заръчва да нахрани животинките ѝ – змии и гущери. Девойката грижовно обслужва създанията. В замяна бабата топи момичето във вълшебна река. Девойката излиза позлатена с пълно сандъче с жълтици и се прибира у дома. Завистливата мащеха нарежда на мъжа си да заведе и нейната дъщеря в гората. Следват същите събития. Небрежната дъщеря попарва животинките. В отговор бабата я потапя в черна вода. Връща се у дома със сандъче пълно със змии и гущери. Царският син взима златното момиче за жена и те заживяват щастливо.
Добронамереността и грижата са ценни качества, които не остават без възнаграждение.
Ползите от Българските Народни Приказки
“Митовете са фалшиви разкази, които ни разкриват истината.” – Аристотел
Автентичните български народни приказки играят ролята на мост, свързващ съвременните поколения както с непреходната мъдрост на предците ни, така и с митовете, в които те са вярвали. Неусетно децата научават и създават във въображението си вълшебните образи на самодиви, змейове, лами, вещици, хали, които олицетворяват страховете и надеждите на дедите ни. Тези чудновати същества се крият в колективната ни памет и ни отличават от останалите народи.
В приказките с животни малчуганите се запознават със създания, които обитават родината ни. Ако са имали жив контакт с тях, срещата с приказните герои става още по-жива и вълнуваща.
Други поучителни приказки, които заслужават да са в класацията са: “Тримата братя и златната ябълка”, “Неродена мома”, “Болен здрав носи”, “Жива вода” и др.
